Хеер Ранджа: Народна любовна история от Пакистан

Любовта в реалния живот е достатъчно трудна. Този във фолклора или отразява това, или черпи вдъхновение от това. Любов и раздори, любов, оказана с изпитания и премеждия, любов - безкрайност - и всичко останало, което стои на пътя и усложнява блаженството за участващите сърца. Любовта - чиста - и всичко останало, което се опитва да я размие и заличи, и как влюбените се опитват да накарат нещата да работят. Народните любовни истории от Пакистан не са по-различни. Влюбените се стремят, влюбените се събират, само за да бъдат разделени отново. Heer Ranjha, трагична любовна история, е една от най-известните сред този фолклор. Това е история в района на Пенджаб, който е една от провинциите в днешен Пакистан.

Хеер Ранджа

Ранджа напуска родното си село, Тахт Хазара

Ранджа беше най-младият и много обичан син, роден на богат земевладелец в село Тахт Хазара. Името му наистина беше Дидо, а Ранджа беше името на племето, към което принадлежеше. Като най-малък син той беше малко разглезен и обичаше да прекарва дните си в почивка на полето и свирене на флейта. След смъртта на баща му земята е разделена между братята. По-големите братя никога не са обръщали много внимание на Ранджа и сега, след като баща им си отиде, за тях стана лесно да разделят най-добрите части от земята помежду си, оставяйки на Ранджа най-неплодородното, изсъхнало парче земя за оран и отглеждане храна на. Ranjha продължи известно време, но когато изглеждаше, че нищо не расте на това сухо безплодно парче земя, той напусна Тахт Хазара. Взе флейтата си със себе си – музиката пееше в кръвта му и винаги му е давала живот.

Животът на Ранджа стана тежък. Трябваше да моли за остатъци и да намери подслон навсякъде, където душата му позволи. Той винаги пускаше музика на хората около себе си и те незабавно биха били хипнотизирани от блажените мелодии, които той ще им пуска. Когато стигна до река Ченаб по залез слънце, накрая Ранджа помоли ферибот на име Лудан да го отведе през реката до град Джанг. Лудан отказа, тъй като вече беше почти тъмно и се страхуваше, че Ранджа ще бъде крадец. Ранджа, подаде оставка, уреден от банката да прекара нощта и свиреше на флейта, за да отнема времето си. Мелодията беше толкова красива и меланхолична, че хората наоколо поискаха Лудан от името на Ранджа. Мелодията вече беше стопила сърцето на Лудан и той се съгласи да отведе Ранджа през реката.

Хер среща Ранджа

На ферибота Ранджа се настани удобно на диван, за който Лудан знаеше, че принадлежи на дъщерята на главата на клана Сиал, Хеер. Лудан се опита да го накара да се движи, но виждайки колко уморен е Ранджа и колко красиви са мелодиите му в сърцето му, Лудан го остави да премине. На следващата сутрин обаче, когато Хер и нейните приятели пристигнаха на ферибота, Хеър не му хареса нито малко и подхвърли Лудан. Но само докато Ранджа отвори красивите си меланхолични очи и нещо в Хеър се размърда. Ранджа също се влюби в Хиър точно тогава и там.

Скоро Хиър заведе Ранджа да се срещне с баща й Михр Чучак и му каза, че е намерила някой да пасе биволите. Това беше начинът на Хиър да се опитва да задържи Ранджа близо до себе си. Хиър знаеше, че баща й няма да одобри Ранджа като ухажор или неин любовник, така че тя не можеше да говори открито с него. Мир Чучак го намери за малко подозрително, но въпреки това го позволи. Хиър започва да носи на Ранджа хляб и мляко всеки ден в гората, където работи. Щеше да прекара целия си ден с него. Но скоро започнаха да се натрупват клюки и пътуване, като пожар в гората.

Хеер и Ранджа не трябва да бъдат

Кайду, чичото на Хеер, си постави за задача да разбере какво става. Преоблече се като просяк и тръгна да търси Ранджа в гората. Ранджа можеше да съпреживее „просяка“ и глада му, още от дните му, когато трябваше да моли за остатъци от храна. И така Ранджа даде на Кайду половин сладкиш, който Хер му беше донесъл по-рано. Кайду го занесе на селяните и Мир Чучак като доказателство за „безразсъдното“ поведение на Хеер и че ако продължи, Ранджа ще открадне Хер и това ще донесе срам на името на Сиалс. Тъй като натискът се засилвал, Чучак се обадил на Ранджа една вечер, когато се върнал от пасенето на биволи, и пред хората си го уволнил. Ранджа, който току-що беше уволнен, без да му плащат труд за дванадесет години, се вбеси и си отиде. Селяните не одобрявали, че Чучак не е платил на Ранджа нито една рупия. Хеър беше извън себе си; мъката й нямаше граници. Чучак дойде на себе си, припомни Ранджа, върна му работата, която щеше да дойде с заплащане, и по-важното, ожени Хеер за любимия й Ранджа!

Въпреки това, както и да е, бракът им не трябваше да бъде. Роднините на Чучак, съпругата му и Кайду се противопоставяха на този брак – тъй като Ранджа беше само нисък пастир на биволи. Бракът на Хеер беше уреден със Саида от клана Хера въпреки нейните протести и прокламации за любов към Ранджа. Саида отведе Хеер в неговото село Рангпур. Ранджа се върна в Тахат Хазара с разбито сърце. Скръбта нямаше да изчезне, така че Ранджа се присъединил към храма на Горак Натх и станал джоги – монах просяк, който се отказва от всички светски притежания и желае да влезе в „чисто“ състояние. Когато Ранджа и неговият гуру Горак Натх разбраха, че Ранджа не може да го направи – той обичаше Хир твърде много, за да се откаже от нея, Горакх Натх изпрати свой гарван да търси Хир високо и ниско.

Ранджа намира своя Хер

След като намери Хер в Рангпур, гарванът й даде радостната вест, че Ранджа все още й е верен. След това гарванът отлетя обратно до Ранджа и му разказа за местонахождението си. Ранджа се преоблече като просяк и се отправи към Рангпур. Снахата на Хеер, Сехти, се съгласи да им помогне да избягат в замяна на това, че са й помогнали да избяга със собствения си любовник Мурад, шофьор на камила. Ранджа духа върху раковината, която му е дадена като йога в храма. Мурад, отдалечен на мили, чува раковината в съня си. Той също така по някакъв начин знае в съня си, че Сехти го вика и знае какво да прави. На следващата сутрин той също заминава за Рангпур. Междувременно тримата - Хеер, Ранджа и Сехти, избягват.

Херите откриват какво се е случило и отправят своите хора да намерят избягалите. По времето, когато мъжете от Хера настигат Сехти и Мурад, двамата вече се връщат в родния град на Кера, където роднините на Хера защитават двамата. Що се отнася обаче до Хеер и Ранджа, хората от Хера могат да ги настигнат в Кабула, където управлява цар Адали. След като хванаха двамата, Кхера заведе Хеер и Ранджа при краля за присъда. Кайду идва чак до Кабула за изслушването и дава показания срещу Ранджа. Михр Чучак, бащата на Хеер, свидетелства в полза на Ранджа и разказва как отдавна е благословил двамата в брака. Крал Адали почти се съгласява, но когато погледне Хер, докато тя влиза в корта, той я намира за изключително красива и я претендира за себе си. Обаче в нощта, когато се опитва да посети Хеер, Хеер се моли да се раздели с него и небесните сили за миг подпалват краля. Това връща крал Адали на себе си. Той се съгласява Хеер и Ранджа да се оженят и те живеят щастливо след това!

Не "щастливо до края" на историята

По-често срещаната версия на тази народна история обаче завършва по различен начин. Той няма „щастливо до края на живота“. След като крал Адали разрешава на Хер и Ранджа да се женят помежду си, семействата им започват подготовка. Ранджа се връща в селото си, за да се подготви и да доведе семейството си, за да се радва на сватбената церемония, която предстои да се състои. Семейството на Хер я връща в селото им, за да се подготви очевидно за сватбата. Някои от нейните роднини, включително чичо й Кайду, все още са ядосани от идеята тя да се омъжи за нискороден бивол. Кайду по някакъв начин се чувства лично унизен от това как плановете му и показанията му в съда са се провалили с ужас. В крайна сметка той натравя Хер, като свързва храната, която тя трябва да консумира, с отрова. Хер яде отровеното ястие и умира точно тогава и там. Ранджа научава за това при пристигането си в нейното село. Мъката му няма граници и той яде храна от същата чиния, както и Хер. Това е единственият начин той да намери някаква форма на блаженство и казват, че най-накрая са се събрали в смъртта!

Историята и отвъд

Heer Ranjha е писана по различно време от различни автори. Най-известната от версиите му е от 1761 г., написана като стихотворение от пенджабския суфийски поет Варис Шах. Някои смятат, че Хеер и Ранджа са били истинска двойка, която е живяла не толкова отдавна и че и двамата са погребани един до друг в град Джанг в Пакистан. Джанг също е същият град, до който Ранджа се опитваше да стигне, като пресича река Ченаб, след като напусна селото си Тахт Хазара за първи път след смъртта на баща си.

Историята на Хеер Ранджа има прилика с много други народни любовни истории от Пакистан, като Сохни Махивал, Мирза Сахибан и Саси Пуну, където влюбените се стремят да се съберат отново, но смъртта е единственото царство, където най-накрая могат. Може би вече сте забелязали, но тази народна любовна история изглежда споделя теми и някои архетипни герои с любовни истории и в други части и култури по света – като Ромео и Жулиета. Не е въпросът кое е преди кое: доколкото знаем, Хеер Ранджа е толкова стара – разказана устно и записана многократно – ако не и по-стара, колкото Ромео и Жулиета. Интересното, което трябва да се разбере, е какво причинява съществуването на тези прилики?

Ромео и Жулиета е трагична любовна история – написана под формата на игра – за двама кръстосани звезди влюбени, написана от Уилям Шекспир през 1597 г. Действието се развива в град Верона в Италия. Ромео принадлежи към семейство Монтегю, а Жулиета принадлежи към семейство Капулети. Двете семейства са били не само съперници един на друг, но и заклети врагове, от отдавна забравени времена. Ромео и Жулиета се срещат на бал и се влюбват един в друг. Те продължават да се срещат, изразяват любовта си един към друг и решават да се оженят. Брат Лорънс тайно се жени за тях, с надеждата да помири дългогодишната горчивина между Монтек и Капулети. Едно нещо обаче води до друго и Ромео е прогонен от принца от Верона. Бащата на Жулиета се опитва да я накара да се омъжи за граф Парис и я заплашва, ако не го направи, той ще се отрече от нея. Тя отказва и моли за помощ майка си, която категорично отказва да й помогне. Една нощ преди насрочената сватба с граф Парис, Жулиета пие вълшебна отвара, която ще я постави в кома, смъртоносен сън за известно време. Капулети погребват Жулиета в криптата. Междувременно Ромео научава, че Жулиета е „мъртва“ и изпива отровата до тялото й в криптата. Когато Жулиета се събужда, тя разбира, че Ромео е мъртъв, и се пробожда, за да се събере отново с любимия си Ромео.

Приликите между Heer Ranjha и Romeo and Juliet

И в двете истории - и вероятно и в немалко други народни истории - има чувство за задължение или дълг към семейството, което може да се види. Очакваше се, че Хер от клана Сиал, подобно на Жулиета от семейство Капулет, ще се омъжи за „правилния човек“: в случая с Хеер това не може да е нискороденият бивол, Ранджа, а в случая с Жулиета, не може да бъде син на отдавна заклет враг, Монтег. Локусът на отговорността и правдата е вграден в нашата главна героиня. Когато не се съгласи, тя е женена за друга.

Изглежда, че и в двете истории има герой – донякъде стар, донякъде мъдър, донякъде мил – който се опитва да помогне на влюбените: за Хеер Ранджа именно джоги гуру, Горакх Натх, в храма, помага на Ранджа да намери своя любим Хеер, като подкрепи Ранджа и изпрати врана си да търси от Хеер. За Ромео и Жулиета това е брат Лорънс, който се опитва да ги обедини и тайно ги жени в това, което вижда като решение на проблема им.

Елементът да бъдеш изгонен от града, в който живее любимият, и колко агония причинява това, се повтаря и в двете истории. Това означава раздяла след причастие, разкъсване на това, което се чувстваш като твое – това, което се чувства като част от теб. Това е предшествано от възторг: Ромео и Жулиета са тайно женени от брат Лорънс, а Хеер и Ранджа получават благословии от бащата на Хеер, който се съгласява, че ще се оженят. Раздялата и в двете истории е причинена от това, че един – или някои членове на семейството – не са съгласни на причастието.

Заключение

Хеер Ранджа е трагичен народ обичам история от Пенджаб, която има прилики с пиесата „Ромео и Жулиета“, написана от Шекспир. Не само това, но и Heer Ranjha споделя прилики с някои други народни любовни истории от региона. Откъде идват тези прилики? Възможно ли е тези прилики да сочат към основното културно мислене, което може би се споделя през култури? Обвързване на жената с чувство за отговорност и праведност, което семейството или нейните роднини твърдят, че имат, жестокото наказание, което идва, ако тя не е съгласна, противопоставянето на любовта и брака и фокуса върху това как светът ще види общение между две сърца. Накрая ви оставя да се чудите дали народните истории са отражение на поне част от нашите любовни истории в реалния живот, до каква степен те отразяват как ние културно концептуализира любовта?